Българските народни празници и обичаи

imagesВ основата на българските народни празници и обичаи е народният светоглед – знания и представи за света, както и взаимовръзките в природата и обществото. Мирогледът е свързващото звено между стопанската дейност и празнично-обредната система.

За да удовлетвори потребностите си, свързани с добра реколта, здраве на домашните животни, здраве и благополучие в семейството, човекът въздейства върху природата. Конкретният начин на въздействие се определя от знанията и представите за нейната същност и взаимовръзките в нея.

По своята същност народните празници са календарни, родови и семейни.

Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. Те са съсредоточени предимно в периодите на зимното и лятно слънцестоене и пролетното равноденствие. Свързани с определени стопански дейности, календарните празници са насочени към успешното ѝ протичане. Древни религиозно-магически представи, поверия и култове са неизменна част от календарните празници и съпътстващите ги обичаи и обреди.

Най-древни компоненти от празнично-обредните комплекси са предсказанията, гаданията и обредните забрани с предохранителен характер. Запазени са следи от култа към слънцето, водата и огъня, както и от култа към мъртвите и прадедите. След въвеждане на християнството като държавна религия, много от празниците и съпътстващите ги обичаи и обреди придобиват църковно-християнска окраска.

Традиционните календарни обичаи целят да бъде предизвикани и осигурени по обреден път плодородие и общо благополучие. Чрез тях се осъществява социализацията на подрастващото поколение. Те са и регулатор на отношенията между членовете на семейството, както и между семейството и селския колектив като цяло.

Прочети още на: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B8

Публикувано в Interesting | Вашият коментар